Павел Губарев е първият губернатор на т.нар. Донецка народна република от 3 март до 4 ноември 2014 г. Той е лидер на проруското движение в Украйна и споделя крайнодесни екстремистки политически идеи, членувайки в неонацистката и антисемитска организация "Руско национално единство" и е лидер на партията "Новорусия" (Партия Новороссия). "Новорусия" е основана в Донецк на 13 май 2014 г. и има поддръжници сред представители на руския фашизъм и крайна десница, като Александър Прочанов и Александър Дугин. Настоящите лидери на Донецката народна република идват от същото идеологическо блато като Губарев. Техният икономически и политически възход е пряко свързан с разпадането на Съветския съюз и сталинистката бюрокрация, и като цяло се радват на тесни връзки с държавните институции и разузнавателни служби в Москва. Настоящият временен президент на ДНР е Денис Пушилин, лидер на руската националистическа партия Донецка република. Преди политическата си кариера той е доброволец в прословутата акционерна компания МММ, която създаде една от най-големите схеми на Понци в Русия в началото на 90-те години и открадна депозитите на приблизително 10 до 15 милиона души. Владимир Пашков, министър-председател на Донецката народна република от 2021 г., служи в руския флот до 1993 г. и беше регионален министър на развитието в Иркутска област през 2008 г. Той става заместник-губернатор на същия административен район между 2012 и 2015 г. Докладите сочат, че Пашков е работил в тясно сътрудничество с украинския олигарх Сергей Курченко и е бил свързан с неговата компания Внешторгсервис. Пашков притежава и компания, която е част от руската мрежа на Роснефт. Роснефт се контролира от Игор Сечин, един от най-богатите руски олигарси и близък довереник на Путин. Предшественикът на Пушилин, Александър Сачарченко, който загуби живота си при бомбена атака на 31 август 2018 г. е краен руски националист, придобил известност с антисемитските си изявления. Сачаренко говори в интервю за немския Frankfurter Allgemeine Zeitung за „контрол върху цялата територия, която някога е принадлежала на Руската империя“. Едва тогава щеше да започне „златната епоха на Русия“. Въпросът не е просто да се превземе Киев, „нито дори да не се превземе Берлин“. Човек трябва „да отиде отвъд това и да вземе Великобритания като цяло. Голямото ни нещастие като руснаци са англосаксонците.“ Австрийският всекидневник Die Presse съобщава през 2015 г., че Сачарченко каза на пресконференция в началото на 2015 г., че управляващите в Киев са „жалки представители на световното еврейство“, които нямат право да застанат начело на наследниците на казаците. Вътрешната и външната политика на ДНР са в съответствие с тези антисемитски идеи. Подобно на прозападния режим в Киев, контролираните от сепаратистите райони в Донбас се характеризират с диктаторска политика на „закон и ред“. Още през 2014 г. беше въведено смъртно наказание за престъпления като държавна измяна и шпионаж. Режимът систематично потиска етническите, религиозните и сексуалните малцинства. Според съобщения в медиите има многократни нападения от въоръжени милиции срещу роми и хомосексуални. През 2015 г. заместник-министърът по политическите въпроси на Донецката народна република заявява: „Културата на хомосексуалността се разпространява... Ето защо трябва да убием всеки, който е замесен в нея“. Лидерите на Донецката народна република многократно приветстват делегации на крайнодесни и фашистки партии през последните години – включително „Алтернатива за Германия“, която възхвалява вермахта на Хитлер и омаловажава Холокоста. Друг партньор на ДНР е редакторът на немското крайно дясно месечно списание Zuerst!, Мануел Охсенрайтер. В момента той е разследван, наред с други, от държавния прокурор в Берлин, защото се твърди, че е заговорничил с полската фашистка организация „Фаланга“ за извършване на терористична атака срещу институция на унгарското малцинство в Украйна. Друга важна фигура е бившата говорителка на външното министерство на ДНР в Москва, Дария Митина. Митина е водещ член на просталинистката Обединена комунистическа партия на Русия (ОКП) – разклонение на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) – и пламенен почитател на Сталин. Според собствените ѝ изявления тя поднася цветя на гроба на диктатора два пъти годишно. Наскоро тя участва в откриването на нов „Сталин център“. Самопубликувана снимка показва Митина пред плакат на КПРФ с лозунга „Сталин е с нас“. Друга снимка, която я показва пред снимка на Сталин, беше придружена от коментар „Той и аз“. Донецката народна република е отличен пример за подобни „червено-кафяви съюзи“. След събитията в Украйна през февруари 2014 г., сталинистите в Източна Украйна изиграват решаваща роля в запазването на контрола върху съпротивата сред работниците и младите хора срещу империалистическата офанзива, като я отвеждат в националистическа задънена улица. Например лидерът на Комунистическата партия на Донецката народна република (КПДНР) Борис Литвинов е един от съавторите на декларацията за независимост на ДНР. Той е председател на Министерския съвет на ДНР между 16 май и 29 юли 2014 г. и на Висшия съвет на ДНР от 23 юли до 14 ноември 2014 г. На изборите в Донбас на 2 ноември 2014 г. КПДНР подкрепя кандидатурата на Сачарченко и се присъединява към парламентарната група на неговата партия Донецка република. Те остават членове на тази парламентарна група и до днес и по този начин са неразделна част от сегашното правителство при Пушилин. Източник: Йоханес Щерн https://twitter.com/JSternWSWS https://www.wsws.org/en/articles/2021/07/10/sava-j10.html       3737
 

То добре се вижда къде са "нациките" ... Цял свят го вижда и казва.

Само тъпите путлеровци ги виждат в Украйна.

... Години наред ни учеха, че са най-големите борци против империализма, хитлеро-фашизма, колониализма и капитализма, въоръжаването ... сега са всичкото това.
Отдерно това, днес чета, че за един месец за втори път отправят официална заплаха за ядрен удар. „Интересните„ времена в които уж живеехме май, че стават вече страшни.