“ЗАЩОТО МНОЗИНА СА ЗВАНИ,
НО МАЛЦИНА ИЗБРАНИ”

„Защото мнозина са звани, но малцина избрани“ е израз, който се среща на няколко места в Новия Завет (в евангелията на Матей и Лука) и който на времето не просто не разбирах, но и много се възмущавах от явната елитарност и несправедливост, които виждах в него. Едва по-късно започнах да разбирам, че зад явното има и нещо скрито. Благодарение най-вече на трудовете на Юнг започнах да откривам в библейските текстове символния език, на който архетипите(образното слово – бел. пр.)
в колективното несъзнавано говорят. Но какво по-конкретно това означава за този израз? И каква е връзката му с психотерапията?

Волята за израстване

Морган Скот Пек, Изкуството да бъдеш бог, 1 част, стр. 287

 

Но какво означава воля за израстване? И как така се оказва, че някои хора я имат, а други – не? Според Скот Пек „волята за израстване“ в същността си е явление, идентично с любовта, защото само хората, които наистина обичат, са хората, които израстват. Също така тя може да се свърже с тайнственото, защото хора с много тежко детство, лишени от родителска любов, могат много успешно се излекуват от травмите си, докато хора, които са получили много повече родителска любов от тях, въпреки това не откликват и на най-любящото отношение на психотерапевта. Това тайнство той нарича Божия Благодат и вижда в нея тази „могъща сила, която е външна на съзнанието и която оперира чрез подсъзнанието и чрез други, различни от родителите хора, които могат истински да обичат, както и чрез допълнителни начини, които ние не разбираме.“ След което добавя, че дори и това не е достатъчен обяснителен принцип, защото тази Благодат е достъпна за всеки.

„Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо за отшелници. Нищо чудно, че само малцина се дръзват да се впуснат в това приключение.“

(К. Г Юнг, „За развитието на личността, 296, 298).

„Защо тогава само някои хора израстват духовно въпреки обстоятелствата от тяхното детство, а други не? Аз съм убеден, че благодатта е достъпна за всеки, че всички сме еднакво обгърнати от любовта на Бога. Единственият отговор, който мога да дам е, че повечето от нас предпочитат да не чуят призива и да отхвърлят неговата помощ. Думите на Христос: „Много са призвани, но малко са избрани“, аз ще ги перифразирам така: „Всички ние сме призвани от благодатта, но много малко от нас решават да откликнат на призива“.

същата книга, с. 288

Става ясно, че изразът „Защото мнозина са звани, но малцина избрани“ няма нищо общо с елитарността и несправедливостта. Защото това, което ни прави избрани, не е някой друг, а ние самите с изборите, които правим. И този избор е прост – ако използваме езика на християнството, той е дали да поемем по Пътя към Голгота и да изпием до край горчивата чаша, или вместо това да се пазарим за цената, която трябва да платим, за да влезем в Царството Божие.

За мен това е смисълът на посланието „Защото мнозина са звани, а малцина избрани”. Всеки чува зова, но докато някои, които са докоснати от архетипа на Разрушителя и незбежността на страдането, предпочитат да се пазарят дали може да им се размине промяната и съпътстващата я жертва, други не се пазарят. Плащат цената. Пускат онова, в което са се вкопчили. Избират тесния път. И минават през иглените уши.

Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.”

Матей 7:13-14

„Никой не развива личността си, защото са му казали, че е полезно или препоръчително да го стори. Природата никога не се е влияела от добронамерени съвети. Природата, включително и човешката, е движена от принудата на каузалността. Нищо не се променя без необходимост, най-малкото човешката личност. Тя е ужасно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната необходимост може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на желания, заповеди и възгледи, а единствено на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата принуда на вътрешната или външната съдба…

Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик“

(К.Г. Юнг, „За развитието на личността“, 293-294)

 

Пазарлъкът при хората, които вече са докоснати по един или друг начин от Разрушителя – чрез принудителна загуба на нещо от външния свят, болест, трудни взаимоотношения, или вътрешно безсилие като алкохолизъм или друго, се случва, защото не искат да пуснат това, в което са се вкопчили. Дори и с ума си да казват, „да, това е Пътят на Христос, който искам да следвам“, с една друга своя част те всъщност не искат това. Защото това е пътят на саможертвата. Това е пътят на страданието. Това е пътят, който води към разпятието и смъртта на земното.

 

Коя е жената от изгубенотот евангелие? 2000 години след смъртта й, нейното име е навсякъде и въпреки това тя продължава да бъде една от най-тайнствените жени в историята

Зад тайните ритуали, кървавите кланета и теориите за кодирани произведения на изкуството се крие богато въображение, но и най-добре пазената тайна в историята на християнството. Това е образът на Мария Магдалена – изгубеното евангелие може би разкрива истината за нея.

Всяка година в Сен Максимин в Южна Франция пристига римокатолически кардинал, за да ръководи ритуал, който датира отпреди 700 години – това е фестивал в чест на св. Мария Магдалена. Местна легенда разказва, че тя е избягала тук от преследванията, последвали рàзпването на Исус Христос. Вярващите са убедени, че тя умира тук и че зад златната маска в църквата-кула, построена в нейна чест, се крие самият й череп.

Мария Магдалена е била най-важният апостол

Написала е евангелие, а щом е написала евангелие, е имала какво да проповядва. Освен това вярваме, че Мария Магдалена е била жена на Христос.” В своите ритуали те четат древен текст, който наподобява евангелие, което го няма в Библията. В него се казва: „Три Марии вървяха редом до Бога – майка му, сестра му и Мария Магдалена. Тази, която наричаха негова спътница, бе Мария Магдалена.”

Проф. Бари Уилсън от Израел, историк и експерт по ранно християнство, твърди, че това е гностично евангелие, написано век след евангелията на Матей, Марко, Йоан и Лука. Това е времето, когато християнството е на съвсем ранен етап от развитието си

Към края на Втората световна един египетски фермер – Мохамед Али, намира гърне в пустинята, което е било заровено в земята цели 15 века. В него има 50 раннохристиянски текста. Когато ги отнася вкъщи, майка му използва част от писанията за подпалки. Проф. Уилсън е изследвал оцелелите текстове. Съдържанието им е невероятно. „Това са тайните слова, изречени от самия Исус, и се споменава, че онзи, който намери тайното послание, ще получи вечен живот. За разлика от евангелията в Новия завет, Мария Магдалена играе важна роля в тези по-късни гностични текстве.

В книгата „Загадката на Граала” Лорънс Гарднър предоставя извадки от интересен сборник на Джакопо ди Воражин. Част от него е и “Легенда за Св. Мария Магдалена”.

Друг автор – Рабан, също дава сведения за Мария, които се препокриват с тези на Джакопо. Гарднър казва, че тези автори са черпели информация не от кого да е, а от самата Римокатолическа църква! Всъщност, от една страна, наследството на Мария е очернено, но от друга, има някои ръкописи за нея в библиотеките на някои средновековни манастири. Според Джакопо и Рабан тя е дъщеря на Сир, който е от сирийски произход и е от царски род. Майката е Евхария, която също е от царско потекло. Рабан също казва, че Евхария е потомка на царска израилева династия.

Това не е Давидовата династия, към която принадлежи Исус,

а династията на Хасмонеите....

трябва да го прочетете...нема, как, инак)

Джакопо пък дава обяснение за произхода на прозвището Магдалена. Той го свързва „със замъка във Витания”- кулата (migdal). Тази кула (migdal) e свързана с високо обществено положение и замъкът се получава в наследство.

В Стария Завет има един пророк Михей, който казва: „А, ти, Куло на стадото, Хълме на Сионовата щерка! При теб ще дойде и ще се върне предишното владичество, царството – при дъщерите йерусалимски!”

Magdal освен кула означава и “Наблюдателница”. В по-късни времена хората в култа на Магдалена я имат точно за такава – Пътеводителката на християнството, която покръства много езичници. В гностичните евангелия се казва, че тя е Apostolina Apostola – апостол на апостолите, както и Illuminata Illuminacea – просветената, която просвещава.

От търговска гледна точка се покрива отлично с рекламата на Потребителска електроника Филипс - "Качеството не е за всеки!"
Като взема предвид, че тая компания беше изместена от лидерското място в производство на тв-аудио-видео, какво да мисля за съдбата на църквата, опряла се на подобни словоизлияния :)?

Църквите, и безброй..конфесии..
нали са АД, Търговски дружества, и те...

Кармично

Разпъваш на Кръст
Сърцето ми...
празно и болно
нехаеш
за тялото ми, морно.....
Защо мен избра,Равви ..

От всички жени безчет ...
Аз да преглътна Срам и Безчест !
Кой, ще заплаче за мен сега ,
кой ще погали моята снага !

В бурно море се озовах
не виждах...
дълго. ни лодка, ни бряг ...
Очи затворих,Съдбата приех отраз,
като най тежък, и самотен Крах ..

А, аз бленувах,да се усмихвам
само ,
и поне за ден , да потръпна
да усетя, нечие
силно рамо....
Как, не заслужих твоето..
Браво!?


кратката версия..)