за нормалните хора:

Министър-председател – Андрей Гюров

Вицепремиер по европейсĸите средства – Мария Недина

Вицепремиер и министър на правосъдието – Андрей Янкулов

Вицепремиер за честни избори – Стоил Цицелĸов
Министър на финансите – Георги Клисурски

Министър на външните работи – Надежда Нейнски

Министър на вътрешните работи – Емил Дечев

Министър на регионалното развитие и благоустройството – Ангелина Бонева 

Министър на труда и социалната политика – Хасан Адемов 

Министър на отбраната – Атанас Запрянов
 

Министър на образованието и науката – Сергей Игнатов

Министър на здравеопазването – Михаил Околийски

Министър на културата – Найден Тодоров

Министър на земеделието и храните – Иван Христанов 

Министър на околната среда и водите – Юлиан Попов 
 

Министър на иновациите и растежа - Ирена Младенова

Министър на транспорта и съобщенията -  Корман Исмаилов

Министър на икономиката и индустрията – Ирина Щонова 

Министър на енергетиката – Трайчо Трайков

Министър на електронното управление – Георги Шарков

Министър на туризма – Ирена Георгиева

Министър на младежта и спорта – Димитър Илиев

Още по-добрата е че след  изборите през април няма да се сформира правителство и сигурно и след това та този ще управлява дълго време за ужас на копейките:)

Лошата е, че дебилът игнатов пак са го пуснали до министерски пост.

... Но аз като известен практичен селяк си оставам малко скептичен - пък и опита от последните 5 години .... За прасенцето ще се изкажа след време, че може да излезе голяма свиня. Иначе, и аз забелязах че скалъпено с "едно на ум".

"Лазар Гюров, роден през 1903 г., расте буен. Той смело изразява несъгласието си с управляващите. Заради това заедно с брат му Стою са изпратени в началото на март 1944 г. в концлагер в Радомир. Завръщат се веднага след политическите промени на 9.IX.1944 г. и за няколко месеца Лазар е кмет на селото.
Братята Лазар, Стою и Никола са сред първите дейци от Либяхово, които на 1.X.1944 г. учредяват Работническа партия (комунисти), която поема ръководството на цялостния обществено-политически, икономически и културен живот в селото. В избраното първо партийно бюро членува и Никола Ат. Гюров, на когото е поверена работата с младежите (комсомолски организатор).
През 1946 г. в Либяховското землище се появяват гръцки партизани. В подпомагане на гръцкото съпротивително движение от 1946 до края на 1948 г. се включват от селото над 15 души, между които и братята Лазар и Стою.
Благородна личност е Стою Гюров (1905 – 1980 г.). Проявява изключително милосърдие и то незабележимо, без самоизтъкване. Отказва се от кундурджийския занаят (кърпичар на стари износени обувки) в полза на съселянина си Георги Бялев, който е инвалид и не може друго да работи освен кърпичарство.
рез 1950 г. кмет на Либяхово става Никола Гюров (1908 – 1964 г.). При неговото кметуване през юни 1951 г. с указ на тогавашния Президиум на Народното събрание село Либяхово се преименува на Илинден. Никола остава на този пост до края на 1952 г. В присъствието на 240 души той ръководи на 19.1958 г. общоселското събрание за образуване на ТКЗС. Избран е в Управителния му съвет като зам.-председател.
Тодор Гюров (род. 1920 г.) завършва средно образование в Неврокоп, а висше в Пловдив. Участва в първата фаза на Втората световна война и доста години е военен. След това учителства по физика и астрономия в гимназията в Гоце Делчев. Негов внук е Андрей Гюров – ексдепутат.
Анастасия (1916 – 1984 г.) и Неда (1912 – 1999 г.) Гюрови се омъжват за двамата най-известни учители в Либяхово. Първата за Пандо М. Воденов, а втората – – за Георги П. Кираджиев.
Децата на свещ. Петко Ил. Гюров са Илия П. Гюров – първородно дете, Мария П. Гюрова – омъжена за Илия Г. Полянов, Мехалина П. Гюрова (1895 – 1977 г.), омъжена за Борис Бекяров, и Ангел П. Гюров (1899 – 1989 г.), земеделец и зидар по професия.
Към следващото пето Гюрово поколение спадат инж. Петко Л. Гюров (род. 1923 г.), Атанас Л. Гюров (род. 1927 г.), осиновен в с. Кремен), Георги Л. Гюров (Ляхата, род. 1934 г.), Вакла Л. Гюрова (1935 – 1977 г., учителка), Атанас Ст. Гюров (1930 -1995 г., полковник в Гранични войски), Костадин Ст. Гюров (1937 – 2018 г., зъболекар), Вакла Ст. Гюрова (род. 1940 г., учителка) и инж. Димитър Ст. Гюров (род. 1949 г.).
И четирите деца на Стою Лазаров Гюров завършват висше образование.
Спираме дотук с описанието на първите четири поколения на Гюровия род. Петото им поколение е описано в книгата ми „Накъде отлетяха либяховлии“ (2019 г.).