Тука претендиращото да пише недоразуменийце романчета е снесло поредната комунистическа глупост. Тоа път обаче шъ й напраим по-подробен анализ. Да почнем от първия абзац:

Легенда 1: В "комунизма" нямаше свобода на придвижване. Сега има. 

Да се опитаме да си припомним:

Да, имаше открити листове за пограничните райони и трудно се преминаваше в "свободния свят" (кавичките са много важни), но пък не са липсвали общодостъпни екскурзии до ГДР, Полша, Чехословакия, СССР, Унгария - до всички страни в бившия соц.лагер. Сега: точно толкова трудно ще ми е преминаването във Виетнам, колкото тогава да посетя ФРГ, точно толкова трудно ще ми е да посетя Русия, колкото тогава САЩ, Китай също няма да ми е по-лесна за посещение, отколкото някогашния "свободен свят", няма да говоря за Ангола където родители на мои съученици си работеха. Няма да спомена и Северна Корея, а ако някой ме попита: "Защо пък ми е Северна Корея", отговорът ми ще е само един: Не е негова работа, а въпросът му показва, що за ценност му е "свободното придвижване. 

Кое точно бе аланколу не е свободно в тоа свят? И в коя от ония страни дет тука си изброил ся не мож отиде? Кой точно те спира? Айде кеф ти раша кеф ти северна корея и ако може си остани там!




И като стана въпрос за "свободно придвижване", може да вдигните малко очи от столичната си арогантност, друг е въпроса, че децата на повечето от вас не са мръднали поне 7-8 години от Люлин, но из България има много (все още) села и малки градове, в които също живеят хора, че и деца. В недългата ми практика като уеб администратор на един окръжен вестник се запознах с доста шокиращи случаи в селата около Плевен. Но най-много ме разстрои историята на едно много хубаво момиче с доста по-висок от средния койефицент на интелигентност, което до 18 години не беше посетило други градове освен Плевен, Габрово и София. Като Габрово и София по веднъж. Случката беше толкова въздействаща само заради контрастта между качествата на тийнейджърката и лишенията й, но хиляди са децата, които не могат да пътуват поради липса на средства. 

Аферим и още машшала как си праиш обобщенията щот си видел чи идно дете не могло да пътува:) Неа да питам как й прецени коефициента на ентелегентност чи кат гледам твоа и си изяснявам преценките ти, но айде не затва ми е думата. Е кво пречи на девойчето дет е пълнолетно да поработи да изкара некой лев и да иде на други места? А и още нещо - може да ги изкара и в гнилия капитализъм а затва не можеше и да се мечтае навремето.


В презрения "комунизъм" всяко дете, дори от най-изпаднали семейства можеше да отиде на лагер, а ученическите екскурзии бяха чести, достъпни и понякога дори безплатни. 

Ти случайно да си чувАл чи и ся съ подпомагат многодетни и бедни семейства? Не? А ся ако търсиш за себе си си бая гоуем и си минАл отдавна тая възрас......

Начи още кат почна да те лансира Анджи й казах чи праи ОГРОМНА ГРЕШКА! Ся шъ й пусна линк от тая твоя простотия да види чи съм бил прав. 

около месец и половина.
Някои подробности ще ги спестя, но, след затварянето му (малко насила) в банята заедно с дрехите му, един калъп сапун и обяснението, че ще излезе оттам когато аз реша, се оказа, че чорапите му били червени на цвят, а не черни.
Асистентката Мариана се премести на друг етаж, след като й пратиха съквартирантка от Северна Корея.
От гардероба на корейката (тоест, от нейните шкафове) се носела странна миризма.
Корейката си слагала чинията с ядене при носените долни гащи...

Прав му път на фен цефулестевен към Северна Корея :):):). Пожелавам му да опита да поживее като натурален кореец.
Даже ще го научат как да пее гърлено за рождения ден на Ким Чен Ун :):):):) и да ходи със значка на ревера с лика на поредния велик кормчия.

Много се наплодиха диванетата напоследък и не е хараби работата..........

Като пионер имах 3 карти от БТС с печати и бронзова и сребърна значка, още си пазя и си ги слагам на ревера на тениската като дойде първи май - бойният празник на трудящите се. Никой не ни е спирал да си ходим по Родината, да я опознаваме и да си я обикваме, групово с автобуси и с автомобили и родители. Така беше, за какво ни бе туй Париж или Лондон, зер са по хубави от Рилския манастир или Побитите камънаци, ами Плиска, ами Преслав... Сега един историк ще ми пише, че нашите български градове са били на някакъв си Юстини..., даже името му не мога да напиша, ама ха. А каква бригада имах в Москва, какво чудо и като се върнахме, не можем с думи да опишем красотите на столицата и Ленин в мавзолея, какво знаете вие за нашата си съветска родина и съветска България - природа, естествени храни, буркани за зимата и евтин ток, нафта и бензин, да имаше режим, имаше талони, но тъкмо бяхме преодолели тези временни трудности и бананите почнаха да идват от Куба, ми пурите, ми ромът..., кафето от Виетнам, студенти от Еритрея и Тобаго(туй може и да греша, може да са били от Кампучия и Северна Корея) и взеха, че този красив живот го ... маскарите - предатели. От къф зор ми е Париж, като си имахме кулата в Останкино, достъпна, родна и безплатна бригада, какво знаете вие младите, какъв живот живяхме ний...

ама прочетох коментарите
аз пък живях с един виетнамец - Ле Чунг Зунг
беше зам. министър на културата по ено време
та той, много на място употребяваше
"п@тка ви майна"...

Време ти беше да нсъ праиш на мразещ цефуля. Зехте се най-сетне:)

както е тръгнало, ще заобичам Педигор :)

Цефуля, като половин тетевенски храбрец, си е затворил коментарите, та не можем да го питаме за една тогавашна думичка "жителство" и как може къде ти е кеф да идеш да живееш. То София, то Варна, Пловдив и т.н. Така нищо не споменава и за разпределенията и останалите феодални практики, но пък ходил на море :)

в най-щастливата страна на Земята. Не питай, човек. Такива крайности, такова разминаване с разкази и действителност, не ми се спомня. Видях Ермитаж, видях и дървени къщи.
Много беше хубаво по селата, все едно си в Странджа или Сакар. Пукаха по половин водка (тия руски гарафи събират по толкова) още от заранта.
Вечерта по древна социалистическа традиция побой между местните и някой приходящ.
Табла с обяви "Издирва се" по квадратни метри. Черна борса за каквото се сетиш (томовете на другаря Ленин не се ядат). За едни чорапогащи се уреждаха колеги (аз не посмях, че бях наясно с хигиената на девушките. После очакванията ми се оправдаха :):):). Питам таксиметровия шофьор пуши ли се в колата му. Тука всичко може да се прави, каза. Разбира се, оставяш бакшиш. Хората бяха щастливи и доволни.
Вярвам, че и сега е така :):):), чувам, че започнали да се къпят и да си бръснат краката най-сетне (поне). А руският мужик........ Млади, стари - кирливи, гуреливи, немити зъби, коси, сплъстени бради... пещерна цивилизация.
Декември 1990 г. се заклех, че никога повече няма да стъпя там след само една нощ на не помня коя московска гара беше.
Смятам да не си нарушавам обещанието.

тия кирливи, гуреливи, с немити зъби, коси, сплъстени бради... пещерняци
да земат само у БГ да купят над 500000 жилища
повече от умрелите в Бахмут
иба си мамата Европата, дубре, че иде свежа интелигентна
къпана украинска кожа

питам се кои са троглодитите
рушняците, или...?

Не само лайномет но и говноед. При това - бездарен графоман.

мутрите :):):) от всичките краища на федерацията.
Мутрите във всяка страна са избарани и парфюмирани :):):), защо не отскочиш дотам да разгледаш какво е положението на място по села и паланки?
Не че няма снимков и филмов материал.

Добродан ти то казА - мутри па аз да добавя и ФСБешници. Не некой от ония редовите:)
А за бройката ай посмали манго:)

По време на разпитите им, комунистите нито са мълчали, нито са лъгали.
Протоколите на разпитите им са налични и обхващат стотици страници.
Налични са протоколите и от разпитите на Вапцаров и на Цвятко Радойнов и на "Другарката Соня" - покойната Цола Драгойчева за която не можем да кажем нищо добро, но пък изобщо не можем да замълчим.
Така че, паразитните езикови конструкции като: "мълчи като комунист на разпит" са клишета, при това - много неверни клишщета. Много са били даже разговорливи и обстоятелствени другарите комунисти, в беседа с полицията.