Цветотерапия

          Лечебният ефект, предизвикан от цветовете се нарича цветотерапия. Днес тя се прилага все по-широко, особено при заболявания свързани с нервно-психическата сфера. Много специалисти смятат, че в бъдеще цветотерапията като безвреден и ефикасен метод ще се предписва на пациентите подобно на лекарствените средства. Различните цветове могат да се използват в зависимост от заболяването на човека като: се боядисват помещенията със съответният цвят, подбират се дрехи, спално бельо в определен цвят,  избира се подходяща разцветка на различни предмети, мебели и пр., сред които човек живее и работи.

          Лимоново-жълтия цвят. Този цвят стимулира мозъчните функции, сърдечната дейност, подобрява отделянето на храчки и спомага костното изграждане. Той е двигателен /мускулен/ стимулатор, действа също лаксативно /против запек/

Зеленият цвят подобрява растежа и оказва благотворно влияние върху целия организъм. Повишава жизнеността. Полезен е за черния дроб, бъбреците, хипофизата.

Синьо-зеленият цвят има много добър успокоителен ефект, релаксира, действа благоприятно при главоболие и нервно напрежение, подпомага храненето, изграждането на кожата /има козметичен ефект/, засилва оздравителните процеси в организма.

Синият цвят потиска болката, успокоява пулса, намалява висока температура. Действа релаксиращо и за намаляване секрециите в бронхите, против инфекции и възпаления. Понижава кръвното налягане /особено светлосиният/. При неспокоен сън е добре да се оградите със син цвят /спално бельо и дрехи/. Добре влияе и при колит.

Виолетовият цвят спомага за поддържане на калиево-натриевия баланс в организма, действа добре при невралгия, ревматизъм, кожни и бъбречни заболявания, епилепсия, нервно-психически смущения.

Жълтият цвят е стимулатор на мускулите и нервите. Действа слабително, усилва отделянето на жлъчка, увеличава стомашната и чревната секреция, намалява отоците. Също така той активира дейността на сърцето, подобрява кръвообращението, стимулира черния дроб, панкреаса, очите и ушите. Помага при артрит, неврит и за изчистване на кожата от петна.

Червеният цвят стимулира градивните процеси в тялото, увеличава жизнеността, кръвообращението. Стимулира нервната система, сетивата, черния дроб, подобрява състоянието при анемия, спомага за разтваряне на кристалите на пикочната киселина. Действа ефикасно и при ревматизъм.

Розовият цвят повишава жизнените сили, оказва силен лечебен ефект върху централната нервна система, емоционалната сфера, очите  и по-малко действие върху отделните органи.

Портокаловият цвят помага при астма, дихателни смущения, рахит. Въздейства при гърчове и спазми, за подобряване на храносмилането, стимулира щитовидната жлеза.                                               Според известният учен Диншах цветовете влияят специфично, стимулиращо върху някои органи и системи.Така например червеният цвят действа върху черния дроб, оранжевият – върху щитовидната и млечна жлеза, лимонено-жълтият  -  на панкреаса и тимусната жлеза, зеленият – на хипофизата, моравият /тъмнопурпурен/ - на надбъбречната жлеза и простатата, аленочервеният – на яйчниците и тестисите.

          Подходящи цветове при работна обстановка с висока температура.

При производства, свързани с висока температура на въздуха, а също и при неутрализиране на силен шум и миризми помещенията трябва да се боядисват в небесно-синьо.

          Оцветяване на помещения при напрегнат работен процес.

Ако има напрегнато движение в работния процес, обстановката трябва да се оцвети със зелен, синьо-зелен или жълто-зелен цвят. При умствена и физическа работа, изискваща съсредоточено внимание, трябва да се предпочитат небесно-сини, зелени или синьо-зелени цветови нюанси.

            Подходящи цветове за монотонна работа, или изискваща поддържане на чистота.

Когато работата е монотонна и еднообразна, препоръчват се активиращи тонове /жълт, червен, оранжев/. При труд изискващ висока степен на чистота се предпочитат светли цветови оттенъци или бял цвят.

             Подобряване на работоспособността чрез цветово оформяне.

В САЩ, в Уисконсин в чугунолеярни заводи, е установено двукратно повишаване на производителността на труда след подходящо цветово оформяне на помещенията, извършено от специалисти цветопсихолози.

Подобни са резултатите и в Петербург, Москва, Рига, където в редица предприятия само чрез съответно оцветяване се е повишила работоспособността.

Известно е значението на предохранителните  /сигналните/ цветове червено и оранжево в уличното движение и производството. С тях се намалява броят на нещастните случаи и катастрофите.

               Съвременният човек чувства ли цветови глад?

Откъсвайки се от естествената природна среда и живеейки в града, съвременният човек се отдалечава от благотворното въздействие на естествените багри на природата. Така може да възникне т.нар. цветови глад. Той започва да се утолява хаотично и неподходящо с дразнещи, много ярки цветове, заобикалящи ни отвсякъде в изкуствената среда – жилища, работни места, превозни средства, кино, телевизия, компютри, облекло и пр. Учените предупреждават да се внимава в подбора на цветовете. Неправилно е да се стига нито до цветови глад, нито до излишък и пренаситеност, особено с дразнещи цветове, каквито са например неоновите реклами. Да насищаме цветовия глад с естествените нюанси на природата!                                                                                                                     Лечебната сила на пейзажа                                              Най-добре е да насищаме цветовия глад с естествените цветове на природата, съчетани с благоприятно действащи аромати, с красотата на цветя, дървета, поляни реки и пр.

„Тревите, цветята, пчелите

и мравките в тези ливада

продължават и в другата,

пренебрегвайки всяка граничност.

Ароматите им се  смесват

с полъха на дърветата,

с размаха на птичи крила,

с мойто и твойто дихание

и всички дихания смесени

влитат във Всемирния

кръговрат.

Това тук и сега

което казвам,

моето Аз ли го шепне

в ухото Вселенско

или е ехото в мене

на
Всемирния Разум”.                                                                    

Михаил Кендеров                                                                                                                                         
Ние, градските жители сме отдалечени от природната среда. Но природата е извор на живителни сили за тонизиране и укрепване на организма, лечител на болести. А затова малко се знае.

Напоследък все повече си пробива път ново направление – възстановяване здравето на човека чрез пребиването му всред природата наречено пейзажно лечение /ландшафтотерапия/.

Нека се потопяваме по-често във всеки незамърсен кът от природата – горите, поляните, морските и планински местности, даже парковете, които въздействат със своята красота, аромати, звуци, биоенергии , фитонциди, чист въздух и въздушни течения,  благоприятна отрицателна аеройонизация. Те действат не само на физическото, но и на душевно-духовното здраве чрез сферата на сетивата и централната нервна система. Установено е дълбокото психо-емоционално влияние на пейзажа.                 Въздигат ни природните цветове в най-различни дивни и прелестни съчетания: зелени гори и ливади, нежни акварелни краски на полски цветя, светлосиньото на небесната шир, синьо-зеленото на морето, синьото на езерата и реките и пр. Те ни донасят успокоение, вдъхновение, жизнерадост и здраве.

Човекът като част от природата е неразривно, жизнено свързан с нея. Природните фактори са естествените дразнители и стимулатори за него. Пейзажът въздействува върху организма по различни начини: химични /от ароматите на растенията и излъчваните от тях летливи фитонциди, биологични /биологични енергии/, електромагнитни /йонизация на въздуха/, топлинни и радиационни /слънчева радиация и излъчвания от земята/.

Най-добро и всестранно е въздействието на пейзажа в курортите. В курорта се създава т.нар. доминанта на природата, т.е. постоянно огнище на възбуда в кората на главния мозък, което потиска всички други болестни огнища или умора, в резултат на което настъпва спокойствие, изчезват невротичните реакции. Известно е че всред природната среда човек става по-радостен, по-добронамерен, светът му изглежда по-добър.

Пейзажът спомага да се възстанови загубеното равновесие особено между градския  човек и природната среда, да се възстановят загубените връзки между тях, особено при невроза, изтощение и преумора.

Всяко дори и най-кратко общуване с природата подобрява настроението, премахва натрупаното напрежение и умората. Отбелязва се подем на душевните сили, прилив на енергия и бодрост. Всеки излет извън града всред природата в празнични дни и особено пребиваването в курорт възстановява загубеното здраве, дава енергия и сили са работа през следващите дни, подмладява и удължава живота.

Напоследък особено се изтъква значението на т.нар. фитонциди /от гръцките думи   /фитон – растение и цидо - убивам/, излъчвани от дървета, храсти, цветя и различни други растения, които убиват бактерии във въздуха. Фитонцидите са важен компонент от пейзажа, тъй като за минути обеззаразяват въздуха. Това е особено важно да се знае в днешно време, тъй като фитонцидите убиват   вируса ковит19, както и всички вируси.  Установено е, че в иглолистни гори, освен че въздуха е чист, той е и стерилен. Затова санаториумите за туберкулозно болни са построявани в борови гори. Заедно с етеричните масла които се излъчват от бора, мурата, елата, хвойната, кипарисът, кедрите и пр.                          Природната красота е навсякъде, но трябва да поискаме да я видим!

             Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.